Апелативният съд прецени, че молбата за промяна на мярката за неотклонение на подсъдим за придобиване на високорисков наркотик е лишена от основание и я остави без уважение.

На 27 януари тази година Варненският окръжен съд е признал Милен А. за виновен в това, че на 15 декември 2017 г. в затворническото общежитие в с. Разделна е придобил високорисково наркотично вещество – хероин. Наложил му е наказание лишаване от свобода за срок от 3 години при първоначален строг режим и глоба в размер на 5 хиляди лв. Подсъдимият е бил оправдан за това, че в условията на опасен рецидив е направил опит да разпространи наркотика. Милен А. има 7 предходни влезли в сила присъди за деяния срещу собствеността. Именно при изтърпяване на едно от наказанията отново се е намирал в затвора.

При постановяването на присъдата, Окръжният съд със свое определение е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ и подсъдимият е бил задържан в съдебната зала. На 6 февруари апелативната инстанция е потвърдила това определение. Изложените тогава мотиви включват приложеното по делото досие, което свидетелства за многократно налагани на лишения от свобода административни наказания за държане, употреба и разпространение на наркотични вещества. Съдът е счел това поведение е особено укоримо, предвид извършването му в затвора.

Сега защитата на Милен поиска определяне на мярка „подписка“, защото има промяна в обстоятелствата. Тя е свързана с въведеното извънредно положение: не е ясно кога делото ще бъде разгледано от втората инстанция след подадената жалба срещу първоинстанционната присъда.

Прокуратурата посочи, че извънредното положение не може да повлияе на извода, че има опасност подсъдимият да се укрие и да извърши престъпление. 

Чрез видеовръзка с варненския затвор, мъжът поиска по-лека мярка.

Апелативният съд днес припомни, че подсъдимият е задържан под стража непосредствено след произнасяне на присъдата и че втората инстанция веднъж вече е потвърдила законосъобразността на определението. Авторството на деянието е преминало през доказване в две съдебни процедури и въззивният състав не го подложи на съмнение. И този съдебен състав изтъкна като аргумент многократните предходни осъждания на Милен за противообществени и противоправни прояви. Счете, че извънредното положение не може да е основание за вземане на друга мярка за неотклонение. Затова не уважи молбата на Милен А. за изменение на най-тежката мярка за процесуална принуда.

Определението на Апелативeн съд – Варна е окончателно.