Апелативен съд – Варна отказа да вземе мерки за неотклонение на двама от обвиняемите по досъдебно производство за изнудване с участието на две длъжностни лица от Община Варна. В две отделни производства въззивната инстанция разгледа протестите на прокуратурата срещу определенията на Варненския окръжен съд, с които по отношение на Иван С. и Атанас А. не са постановени мерки за процесуална принуда.

            По това разследване привлечени към наказателна отговорност са шестима души: служителят от отдел Строителен контрол в Община Варна Добри Д. и Жечо Ж., които са задържани под стража, Момчил Б. и Илия С., които са с мярка „парична гаранция“, Иван С. – началник на общинския отдел „Строителен контрол“ и Атанас А., които днес се явиха пред съда. Повдигнатото обвинение е за изнудване, извършено в съучастие с други лица и с длъжностни лица, при условията на продължавана престъпна дейност. Според прокуратурата, с цел да принудят човек да се разпореди със сума от 15 000 лв., те го заплашили със събаряне на имота му, твърдейки, че е незаконен. Сумата била поискана, за да бъде оттеглена жалба в общината.

            Държавното обвинение поиска „домашен арест“ за Иван С. и „задържане под стража“ за Атанас А. с довода, че може да се направи извод за съпричастността им.  

В съдебната зала представителят на Апелативната прокуратура каза, че в качеството си на началник отдел Иван е изпратил Добри да извърши проверка за незаконно строителство, още преди постъпването на такава жалба. Проведените телефонни разговори показват, че той има отношение към разследваното престъпление. Адвокатът възрази, че в материалите по делото липсват данни да е съпричастен. Обвиняемият обясни пред съда, че работата на отдела му е „медиаторска“ – да помага на страните да постигат споразумения при подобни спорове.

            Съдът прецени, че от събраните на този етап доказателства не може да се обоснове предположение за касателство на Иван към инкриминираната дейност. Не може да се изведе и опасност той да извърши престъпление или да се укрие, с оглед социалния му статус и постоянното местоживеене. Апелативният състав сподели заключението на първоинстанционния съд – ако заради служебната си позиция обвиняемият може да препятства разследването, законът позволява отстраняването му от длъжност.

            По отношение на Атанас А. прокуратурата изтъкна активната му комуникация по телефона с други обвиняеми. Защитата обаче отрече той да е участвал в заплахи или изнудване.

            Апелативният съд припомни, че са необходими доказателства, обосноваващи съмнението за съпричастност към вмененото деяние, както и реална опасност от укриване и извършване на престъпление. По настоящето дело нито една от тези предпоставки не е налична. Обемът доказателства не е в състояние да доведе до изискваното от закона обосновано предположение. Само познанството между част от обвиняемите и контактите между тях не аргументират такова подозрение.

            С тези мотиви Варненският апелативен съд отказа да вземе мерки за неотклонение на обвиняемите Иван С. и Атанас А. и потвърди като правилни и законосъобразни определенията на Окръжния съд.

            Съдебните актове на въззивната инстанция са окончателни и не подлежат на обжалване.