Апелативният съд във Варна потвърди условното осъждане на управител и собственик на дружество, избегнал плащането на 294 961,27 лв. ДДС. Сумата представлява особено големи размери. Окръжен съд – Варна, чиято присъда бе потвърдена от втората инстанция, е признал за виновен Михаил И., че от 14.06.2016г. до 15.05.2017г. във Варна при продължавано престъпление, чрез упълномощено лице е потвърдил неистина в подадени декларации по Закона за данък върху добавената стойност. В тях той декларирал неполучени реално доставки по издадени фактури и приспаднал неследващ се данъчен кредит. На 43-годишния мъж е определено наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, чието изпълнение е отложено с 5 години. Той е бил осъден да заплати на държавата, чрез Министерството на финансите, обезщетение за имуществени вреди в размер на 294 961,27 лв.

            Прокуратурата в протеста си изрази несъгласие с условното осъждане и  поиска конфискация на капитала на дружеството в размер на 10 000 лева. В съдебното заседание въззивният прокурор каза, че не поддържа протеста, защото изолирането на подсъдимия от обществото едва ли ще допринесе за превъзпитаването му. Обвинението се отказа и от искането за конфискация, защото не са събрани доказателства за имущество, собственост на физическото лице. Защитата на Михаил И. пък смята, че първата инстанция е надценила обществената опасност на деянието и поиска намаляване на наказанието.

           Варненският апелативен съд намери оплакванията за неоснователни.

            През инкриминирания период дружеството осъществявало търговска дейност, предимно в областта на строително- монтажната дейност, макар да нямало дълготрайни материални активи. През 2016 г. подсъдимият решил да представи фактури за фиктивни доставки, като по този начин намали дължимото ДДС. За целта отразявал фактури, според които дружеството е получило доставки. Те реално не са били осъществени. Така избегнал плащането на ДДС.

              Апелативният съд счита отмереното от първоинстанционния съд наказание „лишаване от свобода” за справедливо. Въззивната инстанция отбелязва проявената изключителна престъпна упоритост – неверните данни са отразени в над 100 фактури. Затова и съдът не може да удовлетвори искането за намаляване на наказанието. В същото време не може и да уважи искането за преосмислянето на условното осъждане. Максималният изпитателен срок в достатъчна степен гарантира обществения интерес. Незаконосъобразно е постановяване на конфискация на капитала на дружеството, защото той не е собственост на физическото лице Михаил И. Според закона, не може да се конфискува имущество, собственост на юридическо лице, когато представляващото го физическо лице е автор на престъпно деяние.

                С тези мотиви въззивният съд потвърди изцяло обжалваната първоинстанционна присъда. Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд.