В законоустановения двумесечен срок Апелативен съд – Варна ще се произнесе със съдебен акт по делото за влаковата катастрофа на гара Хитрино през 2016 г. Производството пред въззивната инстанция протече в две открити заседания, като днес беше даден ход и бяха изслушани пренията на страните.

      Съдебният състав приобщи към доказателствата получения отговор от Министерството на образованието за начина на формиране на бюджета на Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“. Справката бе изискана в предходното заседание след съмнения на защитата на подсъдимите в безпристрастността на част от вещите лица, изготвяли експертизи.

       Представителят на Апелативната прокуратура пледира за увеличаване на размера на наказанията на двамата подсъдими. Основният мотив е те да бъдат съразмерни с обществената опасност на извършеното деяние, причинило смърт, телесни повреди и материални щети. Държавното обвинение счита, че състоянието на железния път няма отношение към престъплението, а причина за произшествието е скоростта, с която композицията се е движела. Заради превозването на опасен товар машинистите е трябвало още по-стриктно да спазват правилата.

            Повереникът на частните обвинители припомни, че ограничението за движение с 40 км/ч не е било спазено и локомотивът е преминал с почти двойна скорост.

            Адвокатите на Димитър М. поискаха той да бъде оправдан или делото да бъде върнато на първоинстанционния съд. Защитата подчерта, че подсъдимите не трябва да бъдат изкупителни жертви, защото процесът не е за възмездие, а за наказване на виновните. Като основен пропуск на първоинстанционното производство бе посочено това, че не е била определена безопасна скорост за преминаване, а тя е съществен елемент за преценка на вината. Няма как да не бъде взето предвид и лошото състояние на пътя.

            Процесуалният представител на Радослав П. поиска оправдаването му и оспори същността на обвинението – че помощник-машинистът не е предприел действия да се намеси в управлението на влака. От своята позиция той не e може. да вижда показанията на уредите, включително каква е скоростта, нито e имал уреди, с които може да влияе. Не е възникнала инцидентна ситуация, при която първият машинист да е показал невъзможност да управлява. Затова нито е имало възможност, нито необходимост от намесата на Радослав П. Задълженията и възможностите за управление на двамата машинисти са различни, затова те не бива да бъдат съдени еднакво, обобщи адвокатът му.

            В своя защита вторият машинист посочи действията, които е предприел за обезопасяване на влака след аварията.             Пресслужбата на Апелативния съд припомня, че главният машинист Димитър М. беше осъден от първоинстанционния Шуменски окръжен съд на 15 години лишаване от свобода и 17 години лишаване от право да упражнява професията си, а помощникът му Радослав П. бе лишен от свобода за 10 години и от право да бъде локомотивен машинист за 12 години. Те са обвинени за това, че на 10 декември 2016 г. в района на гара Хитрино при управление на товарен влак са нарушили правилата за движение от Закона за железопътния транспорт, в резултат на което е последвало дерайлиране, повреждане на цистерни, изтичане на газ пропилен и взрив. Така по непредпазливост причинили смъртта на 7 души и телесни повреди на 14. Според обвинението Димитър М. не изпълнил незабавно, точно и безусловно указанията на сигналите на двата светофора, като управлявал влака със скорост 78 км/ч и не намалил скоростта до 40 км/ч. Според Шуменския окръжен съд, след като машинистът първо лице показал, че не управлява безопасно влака, помощникът не е предприел действия за незабавно спиране.