Апелативният съд във Варна потвърди мерките „задържане под стража“ на двамата обвиняеми мъже за трафик на над 400 кг хероин. В две отделни заседания втората инстанция отхвърли жалбите им, след като прецени, че са налице и трите законови изисквания за определяне на най-тежката мярка за неотклонение – съпричастност към извършване на престъпление и рискове от укриване и извършване на престъпление.

            Срещу 45-годишния Светослав Ф., служител на Агенция „Митници“ и 36-годишния Мурат К., собственик на дружество, е повдигнато обвинение за това, че в съучастие са пренесли през границата хероин с тегло 401,468 кг. Наркотикът пристигнал в контейнери на пристанище Варна – Запад от Иран. При проверка митническите инспектори открили в част от битумни ролки тайници с укрити 487 пакета с кафяво прахообразно вещество. Престъплението се наказва с „лишаване от свобода“ от 10 до 15 години и глоба между 100 и 200 хиляди лева.

            В заседанието по делото на митническия служител прокуратурата представи нови доказателства, сред които протоколи за разпит на двама свидетели. Те твърдят, че предоставили телефоните си за разговори на Светослав Ф. Според представителя на държавното обвинение данни, че държавният служител е участвал в извършването на престъплението, се съдържат и в други свидетелски показания. Използвайки чужди телефони пък, той е предприел конспиративни действия.

            Адвокатите на задържания изтъкнаха, че Светослав е има дългогодишен стаж като митнически инспектор, награждаван е за работата си. Той не е имал възможност да влияе на проверката на контейнерите, тъй като те са внесени от Иран. Тя е считана за рискова държава и доставките подлежат на задължителна инспекция. Не би могъл и да знае какво съдържа товарът, обясниха адвокатите. Те отхвърли опасността обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление. Самият Светослав отрече да има общо с деянието.

            Апелативният съд сподели извода на първата инстанция, че Светослав Ф. е съпричастен към извършеното. Доказват го данни в протоколите от извършени процесуално-следствени действия и свидетелски показания. Не е оборена законовата презумпция за риск от укриване или извършване на престъпление при деяние, наказуемо с минимум 10 години затвор, какъвто е случаят. Настоящата инстанция взе предвид и високата обществена опасност на деянието като механизъм и способ, количеството наркотик, предмет на контрабанда и данните за цялата схема за осъществяване на вноса.

            Адвокатът на втория обвиняем – Мурат К. оспори подозрението клиентът му да е извършил престъпление. Трафикът през граница на такова количество наркотик изисква специална логистика – контакт с изпращач, обработка на документи, транспорт. Мурат не е свързан с каквато и да е подобна дейност. Единствено е участвал в изваждането на палетите от контейнерите. Наркотикът е бил прикрит по такъв начин, че обвиняемият не е имал възможност да заподозре нередност. Защитата счита, че Мурат не би могъл да се укрие или извърши престъпление, тъй като не знае български език. Не би могъл да премине границата с родната си Турция, тъй като визата му е изтекла. Обвиняемият обясни пред съда, че само е купил стоката от Иран, за да я продаде в България и нямал общо с наркотика.

            Представителят на Апелативната прокуратура смята, че от гласните доказателства може да се направи извод за авторството на деянието. Не е отпаднала опасността обвиняемият да се върне в Турция, която обичайно отказва екстрадиция на свои граждани за наказателно преследване в България.

            И в този случай въззивният съдебен състав намери за правилен извода на първата инстанция, че въз основа на събраните доказателства може обосновано да се твърди, че обвиняемият е съпричастен към престъплението, вменено му във вина. Реални са опасностите и от укриване, и от извършване на престъпление. Не само заради наказуемостта на деянието. Доводи за това са обществената опасност, свързана с количеството наркотично вещество, трансграничният характер на престъплението и предполагаемите действия на територията на различни държави.

            Определенията, с които Апелативен съд – Варна потвърди законосъобразността на задържането под стража на двамата обвиняеми за контрабанда на хероин, не подлежат на обжалване.