Съдът на ЕС в Люксембург разгледа преюдициално запитване на Апелативен съд – Варна и в свое решение разтълкува приложението Директивата за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС.

            Варненският апелативен съд разглежда наказателните дела на двама души, осъдени на първа инстанция за държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение. Прокуратурата е поискала отнемане в полза на държавата на парични суми, открити в жилищата им. Подсъдимите са заявили, че средствата са собственост на членове на семействата им. Роднините обаче не са участвали в производството, тъй като българският Наказателно-процесуален кодекс не позволява това. Мъжете са осъдени за държане, но не и за разпространение на наркотици. Варненският окръжен съд е отказал да разпореди конфискация на сумите, като е приел, че това престъпление не може да генерира икономически ползи. Прокуратурата обжалва пред Апелативния съд, с мотив, че в решението на първата инстанция  не е взета предвид Директивата за обезпечаване и конфискация.

           Парични суми при осъждане за „държане на наркотици“ не могат да бъдат отнемани по реда на българския Наказателен кодекс, а по т.нар. „разширена конфискация“ в друго производство. Освен това, съдебната практика в тези случаи в България, както и в конкретното производство, е противоречива. Затова съдебните състави, разглеждащи двете дела пред Варненския апелативен съд, отправиха запитване до Съда на ЕС.

            Решението на Съда в Люксембург указва, че Директивата предвижда не само конфискация на имущество, което представлява икономическа изгода, получена в резултат на престъплението, за което извършителят е осъден, но и такова, за което сезираният съд е убеден, че е придобито чрез друго престъпно поведение, което може да доведе до финансова полза. В такива случаи обаче решаващият съд може да вземе предвид начина на извършване – т.е. да прецени дали притежанието на наркотици може да доведе до облага.

            Важно уточнение на Съда на ЕС: Директивата не приема национална правна уредба, която позволява отнемане на имущество, за което се твърди, че принадлежи на лице, различно от извършителя, без то да има възможност да се конституира като страна по делото. Тези лица трябва да имат възможност за защита на правата си пред съда през цялото производство за конфискация – положение, което българският процесуален закон не допуска. Тоест в случая националното право противоречи на това на Европейския съюз.

            *** Преюдициалното запитване позволява на съдилищата на държавите- членки при разглеждането на дела да се обръщат с въпроси към Съда на ЕС за тълкуване на правото на Съюза или валидността на негов акт. Националният съд трябва да се произнесе по делото  в съответствие с решението на Съда. Това решение има обвързваща сила и за останалите национални съдилища, когато бъдат сезирани с подобен въпрос. Целта е правото на ЕС да се тълкува и прилага еднакво във всички страни-членки.

-------------

            Можете да се запознаете с пълния текст на решението в приложените файлове, както и с прессъобщението на сайта на Съда на ЕС в раздел Новини:

Решение на Съда по съединени дела C-845/19,C-863/19 Okrazhna prokuratura - Varna