В две отделни производства Варненският апелативен съд определи мярка за неотклонение „задържане под стража“ и настани за изследване в психиатрично заведение за 30 дни обвиняемия за двойното убийство във варненския квартал Виница.

            Варненският окръжен съд е постановил домашен арест по отношение на Любомир С. Прокуратурата протестира пред горната инстанция с искане за задържане под стража. 54-годишният мъж е бил привлечен към наказателна отговорност за умъртвяването на повече от едно лице – двама негови роднини.

            Представителят на Апелативната прокуратура акцентира, че за престъплението, за което му е предявено обвинение, единствената законосъобразна мярка е задържането в ареста. Неприемливо е той да бъде под домашен арест на адреса, на който живеят родителите на убитите, а от друга страна няма как тази мярка за процесуална принуда да търпи в болнично заведение, с оглед принудителното му настаняване.

            Адвокатът на обвиняемия обясни, че доверителят му не е с висока степен на обществена опасност, тъй като не е бил осъждан, няма висящи производства, нито полицейски регистрации. Досега не е бил на лечение и в психиатрия. В същото време майка му е с онкологично заболяване и единствено той би могъл да се грижи за нея.

            Варненският апелативен съд сподели извода на първата инстанция , че от данните по делото може да се направи обосновано предположение за съпричастността на Любомир С. към тежкото умишлено престъпление. То се наказва с лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна. Съдебният състав обаче се разграничи от становището на Варненския окръжен съд за липса на опасност от извършване на престъпление или укриване. Напротив, и двата риска са реални, смята въззивната инстанция. По делото има данни за агресивно поведение на обвиняемия към роднини, живеещи в имота, който ползва и той. Извършеното  се отличава с изключително висока степен на обществена опасност, която трябва да бъде взета предвид при първоначалното определяне на мярката за процесуална принуда. За постановяване на домашен арест е необходимо наличието на важни социални причини или влошено здравословно състояние. От представените документи не се извеждат аргументи за нуждата от постоянни грижи на майката на обвиняемото лице.

            Съдът съобрази и заключението на съдебно-психиатричната експертиза – че Любомир страда от параноидна шизофрения и към момента на деянието е бил в състояние на продължително разстройство на съзнанието. Той не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Според вещото лице, поведението му може да бъде опасно както за него, така и за околните. Въпросът за вменяемостта не е разрешен по категоричен начин. Ето защо домашният арест би бил напълно непригоден. Задържането под стража ще постигне необходимия правен баланс между обществения интерес и правата на обвиняемия. С тези аргументи въззивната инстанция отмени определението на Варненския окръжен съд, с което е била взета мярка „домашен арест“ и определи „задържане под стража“.

            Междувременно обвиняемият е обжалвал друго определение на Окръжен съд – Варна, по силата на което е бил принудително настанен за изследване в психиатрична клиника. В отделно производство друг състав на Апелативния съд разгледа и този въпрос. Съдът се позова на законовото изискване при съмнение за вменяемостта на обвиняемия, задължително да се назначава експертиза. Според настоящия състав, за да се извърши обективно и всеобхватно изследване на пригодността на обвиняемия да носи наказателна отговорност, е необходимо той да бъде настанен в болница.

            Двете определения на Апелативен съд – Варна не подлежат на обжалване.