Варненският апелативен съд реши две наказателни дела, по които бе изпратил преюдициално запитване до Съда на ЕС относно конфискацията на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност.

            Предмет за разглеждане пред въззивния съд бяха делата на двама души, осъдени за държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение. Прокуратурата е поискала от Варненския окръжен съд отнемане в полза на държавата на парични суми, открити в жилищата им. Лицата са заявили, че средствата са собственост на членове на семействата им. Представени са били доказателства за усвояване на банкови кредити от роднините им. Родствениците обаче не са участвали в производствата, тъй като НПК не дава възможност на лице, за което се твърди, че е собственик на имущество, чиято конфискация се иска, да бъде конституирано като страна в процеса, за да претендира правото си на собственост.  

           Варненският окръжен съд е отказал да разпореди конфискация. Прокуратурата обжалва определенията пред Апелативния съд, с твърдение, че първата инстанция  не е взела предвид Директивата за обезпечаване и конфискация. Двата съдебни състава на въззивния съд прецениха, че за правилното решаване на делата националният съд се нуждае от тълкуване на понятието  „облага“.

          Според решението на Съда на ЕС,  Директивата предвижда конфискация на имущество, което представлява икономическа изгода, получена в резултат на престъплението, за което извършителят е осъден. Директивата за обезпечаване и конфискация не приема национална правна уредба, която позволява отнемане на имущество, за което се твърди, че принадлежи на лице, различно от извършителя, без то да има възможност да участва в производството.

            По едното дело 4 447 лв. са иззети от жилище, обитавано от осъденото лице и неговото семейство, и от лек автомобил, управляван от него.  Доколкото престъплението „държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества“, за което Васил В. е осъден с влязла в сила присъда, само по себе си не може да породи икономическа изгода, то паричните суми, чиято конфискация се иска, не биха могли да произтичат от това престъпление. Т.е.  не могат да бъдат предмет на отнемане в полза на държавата.

           Съобразявайки тълкуването на Съда на ЕС, съставът на Апелативния съд прие, че е недопустимо отнемането в полза на държавата на сумата и тя трябва да бъде върната на лицето, за което се твърди, че е неин собственик. Това по никакъв начин не препятства възможността на държавата да реализира претенциите си по реда на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.

         Идентично е решението на друг съдебен състав и по втория казус. От жилището, обитавано от осъдения за държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, и семейството му, били иззети 2869лв. и 25 евро.  

         И в този случай съдът реши, че деянието, за което жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда, не може да генерира икономическа полза. Не може да се направи категоричен извод, че иззетата сума е облага и от друго престъпление, поради което не следва да бъде конфискувана.

          Апелативният съд във Варна стигна до единствения възможен извод, че е недопустимо средствата да бъдат отнети в полза на държавата. 

          Основната цел на преюдициалното производство е да гарантира еднообразно тълкуване и прилагане на правото на ЕС във всички държави-членки. Националната юрисдикция е длъжна да се съобрази с даденото тълкуване при решаване на висящия пред нея спор. Решението на Съда на ЕС е задължително и за другите национални съдилища, които разглеждат идентичен въпрос, припомня Варненският апелативен съд.

          Настоящата инстанция се явява последна по двете производства и поради това решенията са окончателни и не подлежат на обжалване.