Наказания 4 години лишаване от свобода за Веселин М. и 3 години и 6 месеца за Красимира К. постанови Апелативен съд – Варна срещу двамата подсъдими за изнудване. Те бяха признати за виновни в това, че от 9.10. до 16.11.2014г. с цел да принудят Асен М. да поеме имуществено задължение – всеки месец да плаща сумата от 10 хиляди лв., го заплашили с увреждане на имущество - разрушаване на стопанисваното от него заведение, създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност. Деянието било придружено с унищожаване и повреждане на имущество, и е нанесло значителни вреди. Съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване. Въззивната инстанция присъди и наказания „глоба“: 8 хиляди лв. за Веселин М. и 6 хиляди лв. за Красимира К. Двамата трябва солидарно да заплатят на гражданския ищец сумата от 30 хиляди лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Присъдата е подписана с особено мнение от председателя на съдебния състав.

            Настоящата инстанция прецени, че следва да вземе мерки за неотклонение на двамата – паричната гаранция за Веселин М. е в размер 5 хиляди лв, а за Красимира К. – 3 хиляди лв.  

           Пресслужбата припомня, че делото се разглежда за втори път от Варненския апелативен съд. На 14.09.2020 друг съдебен състав призна двамата за виновни и осъди подсъдимия на 4 години лишаване от свобода, а подсъдимата на 3 години и 6 месеца. Върховният касационен съд отмени тази присъда и върна делото за ново разглеждане. Така отново предмет на проверка е първоинстанционната присъда на Варненския окръжен съд от 2019 г., с която двамата са били оправдани.

            След като страните днес не направиха доказателствени искания, въззивната инстанция пристъпи към изслушване на пледоариите.  

            Представителят на Апелативната прокуратура акцентира на общността на умисъла между подсъдимите, който предхожда отправените заплахи. Според държавното обвинение, двамата постоянно съгласували действията си. Частният обвинител допълни, че за да се усили ефектът от заплахата, са причинени имуществени вреди, които е трябвало да мотивират пострадалия да извърши исканите действия.

           Защитата опонира, че няма доказателства за общ умисъл и съучастие. Подсъдимата не е знаела, че подсъдимият иска от Асен М. 10 хиляди лв. Според адвокатите на Веселин М., не е доказано той да е осъществил заплаха, която е елемент на престъплението „изнудване“. Разрушаването на терасата на заведението не е било престъпление, тъй като тя е била незаконен обект, подлежащ на премахване.

           Красимира К. каза, че е считала действията си за правомерни и е невинна. Веселин М. обясни, че предвид големия размер на приходите на дружествата му, не би се занимавал със суми като 5-10 хиляди лв. Той отрече да е изнудвал някого, включително Асен М. В последната си дума подсъдимите поискаха да бъдат оправдани.

           Присъдата, с която Веселин М. и Красимира К. бяха признати за виновни, подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.