Варненският апелативен съд отказа екстрадицията на руския гражданин

            Алексей А., като отмени решението на Окръжен съд – Варна, с което тя беше допусната. Отменена бе и взетата мярка за неотклонение “задържане под стража”. Алексей А. е издирван от руските съдебни власти в рамките на наказателно разследване на данъчно престъпление, извършено през 2015 г. – укриване на ДДС.

            Въззивната инстанция направи извод за възможен риск в случай на предаване на молещата държава положението му да бъде утежнено с оглед политическите му убеждения, а правата му в наказателното производство съгласно изискванията на международното право да бъдат накърнени.

            Както е известно, Алексей А. е привлечен като обвиняем за това, че в качеството си на генерален директор на търговско дружество, с цел да избегне заплащането на данъчни задължения на дружеството се сдобил с данни за сметките на две фиктивни фирми и фалшиви споразумения, товарителници и фактури за доставки, като е представил умишлено невярна информация пред данъчните органи, с което избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, в размер 282 529 254 рубли, представляващи особено големи размери.

           Описаното деяние има аналог в българския Наказателен кодекс, което е основание за предаване на исканото лице. Молещата държава е изпратила всички необходими документи съобразно Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Видно от постъпило писмо от Държавната агенция на бежанците, Алексей А. е подал молба за предоставяне на статут на бежанец или убежище на територията на България, но на този етап молбата е в процедура. Няма данни за подадена молба до Комисията по предоставяне на убежище към Президенството.

          Съдебният състав съобрази писмените данни по делото за политическите антивоенни възгледи и проявления на руския гражданин след февруари 2022г.

         Апелативният съд обърна внимание на Резолюция 2021/3018/RSP на Европейския парламент от 16.12.2021 г. относно непрекъснатите репресии срещу гражданското общество и защитниците на правата на човека в Русия; Резолюция на Европейския парламент 2022/2622/RSP/ от 07.04.2022г. относно нарастващите репресии в Русия; доклад на Българския хелзинкски комитет, изготвен за нуждите на настоящето дело, както и на събраните гласни доказателства. От всички тях не остава съмнение, че Русия е засилила репресиите срещу мирни демонстранти, защитници на човешките права и активисти на гражданското общество и протестиращи срещу войната. Промените в руското законодателство се използват за упражняване на съдебен тормоз срещу изразяващите несъгласие в страната и чужбина с водената политика на страната.

         При тези обективни данни, въззивният съд счита, че при екстрадиране съществува риск положението на исканото лице да бъде утежнено поради политическите му убеждения. Директно доказателство за тази опасност се съдържа в доклада на БХК, в който се сочи, че в много случаи наказателните обвинения в Руската федерация  са за престъпления, които са видимо несвързани с политическата дейност, като например икономически и данъчни престъпления.

            Ето защо въззивният състав констатира наличие на абсолютно основание за отказ на екстрадицията, визирано в ЗЕЕЗА във връзка с гарантиране на правата на исканото лице в наказателното производство, съгласно изискванията на международното право.

          Генералната прокуратура на Руската федерация е предоставила гаранции, че поисканата екстрадиция няма за цел преследването по политически мотиви, във връзка с расова принадлежност, вероизповедание, националност, или политически възгледи. Апелативен съд – Варна обаче подложи на съмнение тези гаранции. С Резолюция CM/Res(2022)2, приета на 16 март 2022 година, членството на Руската федерация в Съвета на Европа се счита за прекратено, а от 16 септември 2022 година страната ще престане да е Високодоговаряща държава по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това ще препятства юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека по индивидуални жалби за нарушени права по Конвенцията от граждани на Русия. По този начин ще се изключи възможността за контрол върху спазването на правата, включително и върху правното положение на задържаните в местата за лишаване от свобода. Проблемът е изключително сериозен, защото дори и при досегашното членство на РФ в Съвета на Европа, молещата държава не е изпълнила решенията по 90% от делата, идентифициращи проблем с човешките права, по които са постановени осъдителни решения срещу нея от Европейския съд за правата на човека през последните 10  години.

         Резултатите от проучвания на ситуацията в местата за лишаване от свобода на молещата държава показват сериозен системен проблем с произволни задържания, липса на мотиви в съдебните актове, забавени разглеждания на обжалването на мерки за неотклонение, липса на справедлив процес при разглеждане на задържането, лоши условия в местата за лишаване от свобода. Правото на справедлив процес, съобразно Конвенцията, също е поставено в несигурност. Това води до съмнения, че правата на исканото лице в наказателното производство са под риск, при невъзможност за осъществяване на контрол върху спазването им по силата на Европейската конвенция. В подкрепа на този извод са данни от доклад на Уърлд джъстис проджект за 2021 година, сочещ сериозен проблем относно върховенството на правото в РФ. Денонсирането на Конвенцията от страна на Русия след 16 септември 2022 г. поражда основателни съмнения за задълбочаване на тези проблеми.

           Съображенията на настоящия състав са сходни с решения на съдилища в страните-членки на Съвета на Европа, които отхвърлят искания за екстрадиция или международна правна помощ от Руската федерация на основание липса на доверие във волята на тази страна да изпълни задълженията си по международното право, наличие на съмнение в спазване на принципа за върховенство на правото и невъзможност за наблюдение върху дадените гаранции. Това е отразено в Доклад за решенията, взети на 81-та среща на Експертен комитет по действието на европейските конвенции в наказателноправната област.

          Апелативен съд – Варна се съобрази и с постигнатото единодушно съгласие на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 03-04.03.2022г., че “действията на Русия представляват толкова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че оправдават избора на много държави членки да не разглеждат искания от Русия и Беларус за сътрудничество по наказателноправни въпроси, като си запазват правото на преценка за всеки отделен случай”.

          В решението си настоящият съд отбелязва още, че през април 2022 г. с решение на Общото събрание на ООН Руската федерация е отстранена от Съвета по правата на човека, с което се препятства всякаква възможност за разследване на твърдения за нарушения на човешките права.

         От всички изложени обстоятелства се налага извод за наличието на възможен риск, в случай на предаване за участие в образуваното наказателно производство, положението на Алексей А. да бъде утежнено поради неговите политически убеждения, както и за реална възможност от накърняване на неговите права в  производството. С тези аргументи съставът на Апелативен съд - Варна реши, че са налице абсолютни основания за отказ от екстрадиция, което налага отмяна на решението на Окръжен съд - Варна и отхвърляне на искането за екстрадиция.

            Решението на Варненския апелативен съд не подлежи на обжалване.