Варненският апелативен съд отхвърли жалбата срещу постановеното от Окръжен съд – Варна задържане под стража на мъж, обвинен в държане с цел разпространение и разпространение на високорискови наркотици.

           Според прокуратурата, на 1 август в Провадия Камен З. държал с цел разпространение 7.86 гр. марихуана и 2.33 гр. метаамфетамини, като от последните  разпространил на друго лице 0.45 гр. Престъплението е извършено в условията на опасен рецидив. В този случай законът предвижда лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 20 хиляди до 100 хиляди лв. 43-годишният мъж е осъждан 8 пъти, има множество криминалистически регистрации, контактува с лица от криминалния контингент. Не работи, а доходите му са от неустановени източници.

            Защитата заяви, че задържането под стража е прекалено строга мярка, защото ще повлияе зле на недоброто психично здраве на обвиняемия, на двете му непълнолетни лица и на болната му майка, за които полага грижи. Освен това, в дома му е намерено минимално количество, което е за лична употреба, а останалото – в съседен имот. Прокурорът изтъкна свидетелските показания на лица, заявили, че са купували наркотици от Камен З.

            Апелативният съд прецени, че определението на първата инстанция по отношение на мярката за процесуална принуда е правилно и законосъобразно. От материалите по делото се извлича обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия с повдигнатото му обвинение. Съгласно закона, наличието на опасен рецидив предполага съществуването на опасност от укриване или извършване на друго престъпление. Доказателствата по делото не опровергават тази законова презумпция. Здравословното състояние на Камен З. към момента не изключва упражняване на най-тежката мярка за неотклонение. Както първата инстанция, така и този съдебен състав смята, че е нужно своевременното да се извърши комплексна съдебно психологична-психиатрична експертиза за установяване на актуалния му здравен статус и оказване на лечение.

            С тези аргументи Апелативен съд – Варна заключи, че мярката за неотклонение следва да остане „задържане под стража“. Определението е окончателно.