Мярка за неотклонение „задържане под стража“ потвърди Апелативен съд – Варна по отношение на гражданка на Руската Федерация до произнасянето на съда в производството по екстрадицията й. 

           Екатерина И. е била задържана при пътна проверка в Бяла на 11 август. В средата на юли Варненският окръжен съд я е поставил под домашен арест до 40 дни. През този период са постъпили допълнителни документи от руската страна, сред които постановление за привличане на обвиняем и телеграма за обявяване за международно издирване по линия на Интерпол. След това Окръжният съд я е задържал под стража, с цел осигуряване на присъствието й в процеса по същество.

          Руската страна е поискала екстрадирането на своята гражданка за провеждане на наказателно преследване по обвинение в „злоупотреба със служебна власт, довела до тежки последици“. Като ръководител на две свързани компании, които си партнирали със сметосъбиращо дружество, между 2019 и 2021 г. обвиняемата получила неправомерно 149 511 876 рубли /над 2.8 млн. лв./. Две съдебни инстанции в гр. Хабаровск са постановили ареста й. Властите в родината й твърдят, че жената е предприела стъпки за избягване на правосъдието като е заминала последователно за Армения, Грузия и България.

          Адвокатите на 59-годишната жена настояха, че няма опасност тя да се укрие при домашен арест, тъй като има семейство, бизнес и недвижима собственост в България. Освен това прокуратурата й е наложила забрана да напуска страната.

          Според представителя на държавното обвинение, единствената възможна мярка за неотклонение, съобразно Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, е „задържане под стража“.

          След като внимателно се запозна с получените документи, въззивният съдебен състав прие, че престъплението, за което се иска екстрадицията на Екатерина И., е подробно описано като време, място, размер на нанесените вреди, правно основание и наказуемост. Повдигнатото обвинение съответства на нормата в българския Наказателен кодекс „длъжностно присвояване в големи размери“.

          Апелативната инстанция допълни изводите на Окръжния съд, като се съсредоточи върху целта на мярката за неотклонение в екстрадиционното производство – да осигури участието на исканото лице в тази съдебна процедура. Ето защо в този случай се разисква единствено риска от укриване. А в настоящия казус доказателствата обосновават тази опасност. Видно от постановлението за задържане на руската гражданка от Хабаровския районен съд, исканото лице се е укрило от наказателно преследване. След образуване на делото и след разпита на друго уличено лице, жената е напуснала Руската федерация в посока Армения, използвайки неидентифицирани документи за самоличност. Пребивавала е известно време в Грузия, след което – в България. Тази международна мобилност с неустановени документи обосновава действителен риск от укриване. На тази опасност не може да противодейства нито мярка „домашен арест“, нито забрана за напускане на нашата държава. Няма спор, че чуждата гражданка притежава собственост и бизнес у нас, но тези факти не гарантират, че тя няма да се укрие или да напусне пределите на страната като осуети производството по екстрадиция. Още повече че исканото лице няма доказана трайна обвързаност с България.

          По тези съображения Апелативен съд – Варна потвърди определението на Окръжния съд за задържането под стража на Екатерина И. Съдебният акт е окончателен.