За втори път Апелативният съд отказа по-лека мярка на обвинен в притежание и разпространение на наркотици
Апелативен съд – Варна не намери основания да измени взетата в началото на август мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо мъж, обвинен в притежание на високорискови наркотици с цел разпространение, и разпространение. Миналата седмица Варненският окръжен съд е оставил без уважение молбата му за по-лека мярка.
Според обвинението, на 1 август в Провадия в условията на опасен рецидив Камен З. държал с цел разпространение 7.86 гр. марихуана и 2.33 гр. метаамфетамини, от които разпространил на друго лице 0.45 гр. Той е осъждан 8 пъти.
Защитата оспори наличието на всички законови предпоставки за задържането на обвиняемия и изтъкна доводи от здравословно и социално естество: Камен З. има психично заболяване, майка му е с влошено здраве, 43-годишният мъж има три деца, за които се грижи. Според адвоката, никой от разпитаните свидетели не е потвърдил, че е виждал доверителя му да продава наркотици или че се е снабдил именно от него.
Представителят на Апелативната прокуратура смята, че не са събрани нови доказателства, които да опровергават обоснованото предположение за съпричастността на обвиняемия към деянията. Реален е рискът при по-лека мярка Камен З. да извърши престъпление, тъй като е осъждан многократно.
Въззивната инстанция подкрепи становището на първостепенния съд, че няма основание за ревизия на извода за адекватност на най-тежката мярка за неотклонение. От изготвена съдебна психолого-психиатрична експертиза става ясно, че обвиняемият е вменяем, тъй като не страда от заболяване, което му пречи да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Констатирана е комбинирана употреба на психоактивни вещества и алкохолна зависимост. Това състояние обаче не се отразява върху годността му да участва в наказателно производство. Правилно първата инстанция е указала на разследващите органи да назначат комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, с която да се установи има ли заболяване, което да пречи на престоя му в ареста.
И към този момент – месец и половина след първоначалното определяне на мярката за процесуална принуда – е актуално обоснованото предположение, че Камен З. е извършил деянията, предмет на обвинението. Доказателствената съвкупност позволява основателно да се подозира, че мъжът е държал наркотици с цел разпространение и е разпространил част от тях. Естеството на престъпната дейност, осъществявана от дома му, изключва домашен арест, защото по този начин обвиняемият няма да бъде лишен от възможността да извърши престъпление. Съдебният състав не вижда опасност от укриване, предвид семейното положение на задържания – 3 деца и майка със заболяване. Под въпрос е обаче по какъв начин той се е грижел за тях при положение, че не е упражнявал общественополезен труд.
С тези съображения Апелативен съд – Варна стигна до заключението за правилност на първоинстанционния съдебен акт, неоснователност на жалбата срещу него и актуалност на мярката „задържане под стража“. Определението не подлежи на обжалване.