Варненският апелативен съд измени наказанието, определено от Шуменския окръжен съд по дело за пътно-транспортно произшествие в Шумен. Втората инстанция определи  лишаване от свобода за 3 години, чието изпълнение отложи с 5-годишен изпитателен срок, спрямо Жечко К.

           С атакувания съдебен акт подсъдимият е бил осъден на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода. Той е бил признат за виновен в това, че на 28.09.2022г. вечерта при управление на лек автомобил „Волво“ по бул. „Симеон Велики“ в района на кръстовище с кръгово движение нарушил правилата за движение, предизвикал катастрофа и по непредпазливост причинил смъртта на Светомира С. и средна телесна повреда на спътничката й. 18-годишният тогава шофьор превишил скоростта, като вместо с позволените 50км/ч се движел със 103,7 км/ч и не спазил задължението си да пропусне превозно средство, движещо се по път с предимство. Водачът е бил лишен от Окръжния съд от право да управлява МПС за 5 г. и 4 мес.

            Припомняме, че въззивното дело бе образувано въз основа на жалби от подсъдимия и частните обвинители – семейството на загиналата жена и пострадалата. Производството пред първата инстанция е било проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, след като деецът е признал фактите в обвинителния акт. Въззивната инстанция прецени, че в разрез със закона Шуменският окръжен съд е приел за установени факти, които не са описани в обвинителния акт и за които не e събрал лично и непосредствено каквито и да било доказателства. Първостепенният съд е приел, че от кръстовището подсъдимият започнал да увеличава скоростта на автомобила, а в същото време сменял песни на мобилния си телефон, намиращ се в поставка до скоростния лост. В обвинителния акт подобни констатации липсват, както няма и признание на подсъдимия за приписваното му поведение.

            Въззивната инстанция обърна внимание на представения в производството доклад на Държавна агенция Безопасност на движението по пътищата. Според документа, кръговото кръстовище на бул. „Симеон Велики“ не е проектирано и изградено съгласно нормативните изисквания, не осигурява безопасното и безпроблемно преминаване и създава допълнителни конфликтни точки между участниците в движението и предпоставки за ПТП. Проверяващите са установили, че кръстовището не се разпознава от водачите като кръгово кръстовище и то не изпълнява функциите на такова. Почти всяко ППС, движещо се по бул. „Симеон Велики“, не променя траекторията си, влизайки в кръговото кръстовище, а преминава направо през него. Горното даде основание на въззивния съд да приеме, че принос за настъпване на инцидента има и въведената организация на движението. Това обаче не изключва изпълнение на задълженията от страна на подсъдимия: да избере скоростта на движение и да предостави предимство.

         По отношение на наказанието въззивната инстанция намери отмереното от Окръжния съд „лишаване от свобода” за несправедливо завишено. Горестоящият съд не е съгласен с извода на Шуменския съд, че личността на Жечко К. е със сравнително висока степен на обществена опасност. Към момента на деянието подсъдимият е бил 18-годишен юноша, ПТП-то е причинено 4 месеца след навършване на пълнолетие. Бил е ученик в 12 клас, с много добри характеристики. Видно от заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, преди инцидента е бил здрава, хармонична личност с отлична социална адаптация. След катастрофата при него се е отключило психично разстройство.

          За разлика от първата инстанция, въззивният съдебен състав счита, че наказанието на Жечко К. трябва да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства: млада възраст, студент, добри характеристични данни, чисто съдебно минало, критично отношение към стореното, демонстрирано искрено съжаление и съчувствие към пострадалите, съдействие на органите на досъдебното производство. Като отегчаващи вината обстоятелства настоящият състав открои значителното превишаване на скоростта на управление на автомобил в градски условия – над 100 км/ч при разрешени 50 км/ч., както и допуснато предходно нарушение на ЗДвП, за което е бил санкциониран по административен ред. Апелативният съд смята за справедливо да намали срока на наказанието „лишаване от свобода“ на 4 години и 6 месеца, което намалено с 1/3 предвид съкратеното съдебно следствие, означава 3 години.

          Тази корекция задължава въззивната инстанция да обсъди искането на защитата за приложението на института на условното осъждане. И трите законови предпоставки за него са налице: наложеното наказание да е за срок до 3 години, лицето да не е осъждано ефективно, целите на наказанието да се постигнат с условно осъждане. Касае се за „личност, не просто интегрирана в нашето общество, но и притежаваща значителен ресурс за положително развитие. Затова и поставянето на подобна личност в изолация от семейство, учебна среда и обществен живот не би допринесла за благото на когото и да било“, пише в решението на Апелативен съд - Варна.

         Наказателната репресия не се осъществява самоцелно. Тя трябва да въздейства върху личността на дееца. „Принудителното изолиране на личност като подсъдимия от нормалната му семейна, трудова и социална среда не е нито необходимо, нито оправдано, тъй като не би допринесло с нищо за поправянето и превъзпитаването му“, мотивира се в решението си втората инстанция. Условното осъждане също има предупредително и възпиращо въздействие, тъй като наказанието може да бъде приведено в изпълнение при противоправно поведение на подсъдимия. Тази угроза в продължение на 5 години е достатъчен стимул за него да се придържа към законосъобразен начин на живот.

         За успешното обезпечаване на обществения интерес и осигуряване на безопасността на движение по пътищата съществено допринася и лишаването на подсъдимия от възможност да правоуправлява към максимално допустимия от закона срок от 5 години и 4 месеца. Така Жечко К. няма да представлява опасност за другите участници в движението. Въззивният съд приспадна времето, в което той е бил лишен от право да шофира по административен ред. Свидетелството за правоуправление му е било временно отнето след катастрофата, на 29.09.2022 г.

         Решението на Апелативен съд – Варна подлежи на обжалване пред ВКС.