Задържането под стража е единствената адекватна мярка за обвинен в държане с цел разпространение на три вида високорискови наркотични вещества. Това реши Апелативен съд – Варна, след като разгледа жалбата срещу определение на Окръжния съд в града, с което е било отхвърлено искането на Радослав С. за промяна на мярката му за неотклонение. 23-годишният мъж е бил задържан в началото на април. Обвинен е в това, че на 22 март е държал с цел разпространение 537,5 гр. марихуана, 6.6 гр. кокаин и 74.9 гр. метаамфетамин.

            Представителят на Апелативната прокуратура посочи, че не само обоснованото предположение за авторството на деянието не е разколебано, а в негова подкрепа са събрани нови доказателства. Съществува опасност при по-лека мярка той да извърши престъпление. Тя се извежда от предходната му съдимост за същата по вид престъпна дейност и от факта, че настоящото деяние е в изпитателния срок на предходната присъда.

            Адвокатите на обвиняемия са на мнение, че обоснованото предположение почива единствено на заявеното от съпроцесника на Радослав – че наркотиците са негови. Нито при личния му обиск, нито при претърсванията са открити незаконни вещества, изтъкна защитата. И подчерта доброто му процесуално поведение – сам се е явил в ОД на МВР. 

            Въззивната инстанция намира, че доказателствата водят до извод за съпричастност на обвиняемия към откритите вещи и вещества: на 22 март в лек автомобил, собственост на другия обвиняем, но отключен от Радослав, са установени 537,5 гр. марихуана, 6,6 кокаин и близо 75 гр. метаамфетамин. Доказателствата, включително свидетелските показания, правят подозрението на прокуратурата обосновано.

            Съществува реална опасност от извършване на престъпление при по-лека мярка. Тя се извежда от характера на осъщественото предходно деяние. Става дума за еднородна деятелност, която се е развила в изпитателния срок на предишното осъждане – за държане и разпространение на забранени субстанции.

            По тези съображение Варненският апелативен съд счита, че претендираната мярка „домашен арест“ не е подходяща и законосъобразна.

            Определението е окончателно.