Варненският апелативен съд потвърди втората по тежест мярка, определена от Разградския окръжен съд по отношение на младеж, причинил катастрофа в Разград. Предмет на въззивна проверка бе определението на първата инстанция, с което е било отхвърлено искането на прокуратурата за задържането му под стража. Наблюдаващият прокурор протестира съдебния акт пред настоящата инстанция.

         Николай Д. е привлечен към наказателна отговорност за това, че през нощта на 06. юли  в Разград при управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на трима души. Както е известно, 19-годишният шофьор е изгубил контрол над превозното средство и е ударил масите в заведение.

          Николай Д. декларира нежелание да присъства на съдебното заседание.

          Представителят на Апелативната прокуратура мотивира искането за задържане под стража с наличието на обосновано предположение за авторството на деянието и с опасността при по-лека мярка обвиняемият да се укрие предвид тежестта на предвиденото наказание – между 5 и 15 години лишаване от свобода. Държавното обвинение акцентира на причинения резултат – загинали трима души. Липсата на граничен контрол в Шенгенското пространство е предпоставка Николай Д. да наруши наложената му забрана за напускане на пределите на страната. Освен това контролът на домашния арест с електронно устройство не би могъл да се осъществи поради недостиг на технически средства, каза прокурорът.

          Според защитата, в протеста на прокуратурата няма юридически аргументи. Под въпрос е самото извършване на престъпление, защото все още не е изготвена автотехническа експертиза на автомобила. Законът изисква опасността от укриване да е реална и подкрепена с доказателства. В случая няма нито едно доказателство. Адвокатът припомни, че за престъпления по непредпазливост, каквото е разследваното, законът допуска до 2 месеца задържане под стража. Липсата на технически средства е несъстоятелен аргумент, тъй като МВР е в състояние да осигури наблюдение на домашния арест.

         Апелативният съд прецени, че протестът на Окръжната прокуратура е неоснователен. Съдебният състав сподели извода на първата инстанция, че съществува обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъплението, за което е обвинен. В този ранен етап от разследването са събрани достатъчно доказателствени източници, от които става ясно, че обвиняемият е управлявал автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие.

          Относно втората предпоставка, изисквана от закона – опасност от укриване – съдът уточни, че се касае за лице на 19 години, незавършило средното си образование, на което предстои полагане на държавен зрелостен изпит. Николай Д. живее с родителите си, няма собствени доходи, от различни източници са събрани положителни характеристики за личността му. Момчето е с чисто съдебно минало и няма противообществени прояви. То е правоспособен водач от близо година и досега не са му налагани административни санкции за нарушения на Закона за движение по пътищата. Наложена му е мярка „забрана да напуска територията на Република България“. От този анализ следва изводът, че липсват доказателства, обосноваващи опасността от укриване. Законът изисква този риск да е реален, а в протеста той е хипотетичен. Присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство е постижение за българското общество и безспорна придобивка. Затова не би могло правото на свободно придвижване да се смята за опасност, когато се разглежда мярка за неотклонение.

       Прав е първоинстанционният съд в това, че домашният арест в случая постига баланс между преследването на публичния интерес, интересите на пострадалите от престъпления – да бъде проведено разследване, да се установи извършителят и да му бъде наложено наказание, и от друга страна –  правата на обвиняемия.

        Втората по тежест мярка за неотклонение в достатъчна степен ограничава свободното придвижване. Недостигът на технически средства за наблюдение не може да се вменява във вина на обвиняемото лице, така както пренаселеността на арестите и затворите не може да е пречка за задържането под стража. Съществуват и други законови способи за контрол на домашния арест.

       По тези съображения Апелативен съд – Варна намира, че домашният арест, постановен по отношение на Николай Д., е адекватна мярка, която ще постигне всички заложени в закона цели, при това по пропорционален начин. Определението не подлежи на обжалване.