Апелативният съд определи втората по тежест мярка за неотклонение спрямо служител на Следствения арест във Варна, обвинен за поискан и приет подкуп, и за престъпление по служба. Пламен Н. беше задържан под стража от Варненския окръжен съд, но обжалва определението пред настоящата инстанция. По отношение на 43-годишния мъж са повдигнати обвинения за  това, че срещу имотна облага – поискан и приет неследващ му се дар в размер на 2 000 лева, е извършил длъжностно престъпление, като внесъл забранени вещи в ареста.

Защитата на служителя от надзорно-охранителния състав на сектор „Арести“ представи заповед от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за временното му отстраняване от длъжност, а прокурорът – протоколи от разпитите на трима нови свидетели. Според представителя на държавното обвинение свидетели твърдят, че именно от обвиняемия са получавали забранени вещи. Прокурорът смята, че при по-лека мярка има реална опасност от извършване на престъпление – въздействие върху вече разпитани или нови свидетели. Адвокатът не вижда предположението за авторството на деянието да е обосновано. Отстраняването от длъжност лишава Пламен Н. от възможност да влияе на свидетели, посочи защитата.

Съставът на Апелативния съд намери жалбата за основателна, но не по посочените в нея съображения. Предявените обвинения са за тежко умишлено престъпление. От доказателствата би могло да се изведе изискваното от закона обосновано предположение за съпричастието на обвиняемия към деянията. Гласните, писмените и веществените доказателства са в тази насока. Т.е. налице е първата от законовите предпоставки за вземане на която и да е мярка за неотклонение. Макар очевидно да няма опасност от укриване, предвид постоянното местоживеене и семейното положение на обвиняемия, е реален рискът той да извърши престъпление, поради длъжностното си качество. Но тази опасност не може да се преодолее със задържане в ареста, тъй като именно там той би могъл непосредствено или чрез свои колеги да въздейства върху задържани свидетели. Ето защо целите на мерките за неотклонение ще се изпълнят по-успешно с поставянето му в изолация в друга среда. Целесъобразен в този случай е домашният арест, проследим със средство за електронно наблюдение, реши въззивната инстанция.

Определението на Апелативен съд – Варна е окончателно.