Втората инстанция потвърди присъда на Окръжен съд – Варна, с която подсъдим е бил признат за виновен в убийството на мъж във варненския квартал Аспарухово през май 2023 г. Определеното наказание е лишаване от свобода за срок от 12 години. Страхил Я. е осъден да заплати на двамата граждански ищци – наследници на жертвата общо 125 хиляди лв. за претърпените неимуществени вреди.

            Делото пред въззивния съд бе образувано след подадени жалба от подсъдимия и протест от прокуратурата.

         Страхил Я. и Светлозар Р. били роднини, но не били в добри отношения. На 02.05.2023 г. срещнали случайно на улицата. Скарали се, а подсъдимият нанесъл на братовчед си удари, а притискайки шията и гръдния му кош, възпретяствал дишането му. Разпрата между мъжете била видяна от свидетели. Очевидец опитал да помогне, но Светлозар Р. бил починал. Съдебните медици установили, че смъртта му е предизвикана от задушаване. Тези факти били установени и чрез експертизи на иззети видеозаписи от охранителни камери и от разпознавания от свидетели.

            Няма данни, че пострадалият е нападнал подсъдимия, а точно обратното. По тялото на Страхил Я. са констатирани само повърхностни наранявания, в резултат на защитни действия от страна на починалия. При допълнителен разпит пред Апелативния съд на вещите лица, изготвили съдебно-медицинската експертиза на жертвата, категорично се потвърди причината за смъртта, както и директният принос на подсъдимия за настъпването й.

            Първата инстанция е отмерила наказанието под средния размер, като е отдала превес на смекчаващите отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и трудовата ангажираност на подсъдимия. Окръжният съд го е оправдал по обвинението убийството да е извършено с особена жестокост. Това е предизвикало протеста на прокуратурата. И горестоящият съд не намира, че стореното от подсъдимия отговаря на този квалифициращ белег. За да е той налице, съдебната практика изисква нанасяне на множество и много силни удари в множество различни жизненоважни зони на тялото. В случая липсват и признаците на изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм. Апелативната инстанция отхвърли и тезата на защитата, че смъртта на починалия не е причинена от действията на подсъдимия. Като намери протеста и жалбата за неоснователни, втората инстанция не намери доводи за изменение на проверяваната присъда.

            Решението подлежи на обжалване пред ВКС.