Варненският апелативен съд присъди 20 години лишаване от свобода на подсъдим за убийството на приятелката му. Втората инстанция измени съдебния акт на Шуменския окръжен съд, след като той беше обжалван от защитата.

            С ревизираната присъда Айдън Х. е бил наказан с доживотен затвор. 32-годишният мъж е бил признат за виновен в това, че на 08.09.2024 г. в Шумен умишлено е умъртвил 29-годишната Сибелджан С., като деянието е извършено по особено мъчителен начин. Подсъдимият трябва да заплати на гражданските ищци – наследници на починалата общо 485 727 евро.

            Двамата започнали връзка скоро преди инкриминираната дата. На 8 септември били в дома на Айдън Х. и между тях възникнал спор по повод негови съмнения за нейни познанства с мъже. Айдън Х. започнал да души приятелката си, която нямала възможност за ефективна физическа съпротива. Нанесъл й множество порезни наранявания. От съдебномедицинската експертиза става ясно, че непосредствена причина за смъртта на Сибелджан С. е удушаване.

            Изяснени са и авторството, и механизмът на деянието. Формирана е единна доказателствена верига, която установява с нужната категоричност, че именно подсъдимият е умъртвил пострадалата. Признакът „по особено мъчителен за убитата начин“ се извежда от причинените й травматични увреждания, начина на получаването им и изпитаните болки и страдания, обяснява в решението си Апелативен съд – Варна.

            За определяне на размера на наказанието въззивният съд отчете като отегчаващо вината обстоятелство завишената обществена опасност на дееца. Тя произтича от спецификата на упражненото насилие, без пострадалата да е имала възможност за ефективна съпротива, както и от липсата на мотив за извършване на тежкото престъпление. В същото време обаче съдебният състав съобрази, че доживотен затвор се налага само на извършителите на изключително тежко престъпление – такова, което според съдебната практика се отличава с нетипичност и извънмерност, и надхвърля параметрите на обичайния случай на съответно престъпление.

          Без да омаловажава тежестта на реализираната от подсъдимия престъпна дейност втората инстанция стигна до извода, че спрямо дееца е възможно упражняването на наказателна репресия чрез такова наказание, което да може да го превъзпита, което е една от целите на закона. В случая не е наложително Айдън Х. да бъде изолиран в пенетенциарно заведение до края на живота си, а с максималният срок за лишаване от свобода. Ето защо Апелативният съд намери наказанието „доживотен затвор“ за несправедливо тежко и необосновано, а искането на жалбоподателя за намаляването му - за основателно.

            Решението подлежи на касационен контрол от ВКС.