СЪДИИ – ЛЕКТОРИ

            Апелативният съдия Росица Тончева отново отправи предизвикателство към професионалната общност с обучението Код „Екип“. Уебинарът бе организиран от Националния институт на правосъдието и привлече над 60 участници от органите на съдебната власт.

Чрез своите задълбочени познания в сферата на психологията, комуникациите и мениджмънта, съдия Тончева ги провокира да си отговорят на въпроса „кой съм аз, къде съм интелектуално и с какво още мога да допринеса на работното си място“. Всъщност работното място не като пространството, към което всяка сутрин се отправяме, за да вършим служебните си задължения, а като зона, в която разгръщаме себе си. Защото с личностното си адаптиране способстваме за по-доброто функциониране на екипа, постигането на общи резултати и удовлетвореност.

          Росица Тончева обясни как рутината на Аз-а създава типове работници и как чрез контрол на ума и тялото можем да избягаме от нея? Всеки от нас има подсъзнателно запаметени модели – навици, които водят до автоматизирани действия както в ежедневието, така и на работното място. Поставяйки се в нови ситуации, сами създаваме нови връзки в мозъка си, които ни помагат да излезем от матрицата на утъпкания път, от еднаквостта на мислите, изборите, поведенията и преживяванията, които ни държат приковани в миналото.  

          И при най-развитите личности, и в най-добрите екипи, стресът е неизбежен. Но както курсистите видяха от видеодемонстрация, той може да се овладее с прости физически и мисловни техники. И с усмивка, разбира се! Умствените репетиции и промяната на ракурса могат да улеснят избягването на грешки и провали, от които всеки човек се страхува. И така да стане по-ефективен за себе си и за общността, в която работи. Тогава индивидуалните цели, очаквания и нагласи няма да влязат в колизия с тези на екипа.

          Съдия Тончева разгледа видовете предизвикателства пред всеки екип и начините, по които те да бъдат овладявани: липсата на доверие, на ангажираност, на отговорност, появата на деструктивни конфликти или автоцензура, отклоняването от общите резултати. Тя обърна внимание и на ролята на ръководителя при вземането на решения. „Хората искат да бъдат личностно остойностявани, а не направлявани като машинни елементи“, припомни наказателният съдия в Апелативен съд – Варна. Затова добрият мениджър е движен от съпричастност и мотивиране на всеки член на екипа. Така той може да постигне ангажираност, организационни емоции и удовлетворение на целия колектив.

          Накратко: Градивният екип съчетава здравия разум с дисциплината и постоянството. В него доминира взаимното доверие, конструктивното разрешаване на конфликтите и желанието за постигане на общи резултати. В успешните общности хората грешат, но признават грешките си и променят нагласите си. Всичко това съвсем не е невъзможно, дори е факт в някои органи на съдебната власт, в други – ясна цел, увери лекторът въз основа на задълбочените си професионални наблюдения.